НЕДЪГАВ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕДЪ̀ГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има недъг1 (в 1 знач.), който е с недъг. Орфей подкара стадото си към Големия извор, който беше при речния завой и на който водата беше лековита. Там идеха недъгави хора, за да се лекуват. Г. Караславов, Избр. съч. V, 229. — Плача аз, че здравето си погуби той да дойде това време. На човек не мяза вече, смазаха го от побоища, недъгав го направиха. П. Славински, ПЗ, 101. Ех, тежко е да има в една челяд такова недъгаво, такова куцо дете. Т. Влайков, Съч. II, 234. Станка изправи недъгавото си телце и покани Цвета вътре. Елин Пелин, Съч. III, 123. ● Обр. Ние няма да предаваме съдържанието на поменатите разкази и да анализираме техния вътрешен и външен строеж, защото те са тъй недъгави, че не заслужават и дума да се хаби за тях. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 232. В тези три своего рода хуморески, в недъгавата им композиция,.., се оглежда един словоохотлив господин, който,.., дрънка без сам да знае защо. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 329. // Който е слаботелесен, болнав, немощен. От Априлското въстание панагюрци броят да са дали за българската свобода 600-650 души мъченици, но тие са повечето жени и деца и недъгави хора, избити не в сражението, а по къщята си. З. Стоянов, ЗБВ II, 157. Стана ясно, че жителите на града, спасили се по чудо по време на бомбардировките, приеха вечната заплаха за себе си и за своето поколение от бавна и мъчителна смърт, от нерадостна картина и недъгаво потомство. Хр. Одисеев, ТН, 145.
2. Диал. Глупав, гламав, слабоумен, будала (Н. Геров, РБЯ).
3. Диал. Злочест, нещастен (Н. Геров, РБЯ).
4. Като същ. недъгав<ият> м., недъгави<те> мн. Човек, който има недъг1 (в 1 знач.); недъгав човек. Станка я изгледа учудено и по лицето ѝ падна една нехубава сянка от лошо предчувствие или от завист, която недъгавите всякога имат към здравите и жизнерадостните. Елин Пелин, Съч. III, 124. Докато по-старите хора, жените и недъгавите гледаха да намерят камък или бугор пръст, за да стъпят и гледат по-добре, младите се изкатериха бързо на дърветата и .., загледаха отвисоко Царевец. Ст. Загорчинов, ДП, 490-491.
— Друга (остар. и диал.) форма: неду̀гав.