НЕДЪ̀ГАВЕЦ

НЕДЪ̀ГАВЕЦ, мн. -вци, м. Индив. Неодобр. 1. Недъгав човек. Само един вид народни песни,.., имат специални певци, .. — слепците просяци и недъгавците, които днес ги пеят и рецитират с тъжовен тон по кръстопътища или по пазари. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 15.

2. Прен. Некадърник. Той е имал достатъчно характер,.. — да пресече сам своето творчество, а не да влачи незавидната чест на литературен недъгавец. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 209.

Списък на думите по буква