НЕДЪЛГОВЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕДЪЛГОВЀЧЕН, -чна, -чно, мн. ‑чни, прил. Книж. 1. Който съществува, трае кратко време; недълговременен, недълготраен, краткотраен, недългогодишен, недълголетен. Понякога .. вулканските острови са твърде недълговечни и ние искаме да ви разкажем интересна история на един такъв остров. Хр. Тилев, В, 74. На слабия делът е дял недълговечен, / че само силата е право за живот. П.П. Славейков, Събр. съч. III, 297.
2. Който не живее дълго, който не е дълголетен; недълголетен, недългогодишен.