НЕДЪЛЪГ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀДЪЛЪГ, -лга, -лго, мн. -лги, прил. 1. Който не е дълъг, който е със средна дължина. Докато разберем, навлязохме в недълъг тунел. Й. Радичков и др., ГСП, 118. Вратата се отвори със скърцане, на прага се показа стар човек с недълга брада и троснато попита: — Как сте влезли тук? Вървете си! Няма никой дома! П. Спасов, ХлХ, 184. Давид Лазар седна пред писали‑

щето и при светлината на лампата написа недълго писмо, което грижливо затвори в плик. П. Спасов, ХлХ, 193.

2. Който не трае, не продължава дълго, не е с голяма продължителност. Сърцето бие в моите гърди. /../ Със свойте тежки удари скъсява / недългия ми без това живот. Л. Даскалова, Ст, 35. Измами топлото небе / да цъфнат билки и дървета, — / но то недълго щастие бе. К. Христов, Т, 82.