НЕЖА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀЖА, -иш, мин. св. нѐжих, несв., прех. Поет. Предизвиквам нежност; разнежвам. Чистата и весела поляна, покрита с росна трева,.., радваше, нежеше сладко душата със своя светъл покой и райска уединеност. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 65. Белият пролетен вятър ги нежеше, шепнеше им сигурно нещо много, много хубаво, та те примираха и тръпнеха. М. Кюркчиев, ВВ, 9. Хората през дрямката си слушат / как пълзи по стрехите нощта. / Одърът ги нежи и приспива / с мириса на прясното сено. Сл. Красински, ЗО, 44. нежа се страд.

НЀЖА СЕ несв., непрех. Поет. Изпитвам нежност; разнежвам се. ● Обр. Оплодените овошки с наслада крепяха зелените още рожби и се нежеха в наслада под лъчите на слънцето. Елин Пелин, Съч. IV, 54. Денят топъл, земята накитена, всичко се нежи. Ем. Станев, А, 123. В свежест невиждана днеска са плувнали нивите, / малки калинки се нежат във цветния злак. М. Недялков, Л, 26. С листа набъбнали от сок / брези на слънцето се нежат. Сл. Красински, ЗО, 89.