НЕЖИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЖЍВ -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е жив; мъртъв, умрял. Нежив зъб.

2. Който не се отнася към животинския или растителния свят. Основните свойства на организмите, по които те се отличават от неживите природни тела, са клетъчно устройство,.., развитие, размножаване и наследственост. ОБиол. Х кл, 7. Екологията изучава взаимоотношенията между животните и околната среда — нежива природа (климат, почва) и жива (растения и животни). Зоол. VII кл, 5. И така чловек едно по друго турял на работа всякакви живи и неживи оръдия, та ги карал да му слугуват. С живи оръдия, сиреч с добитък зел да си връши работа откак го укротил и опитомил, а с неживи оръдия си вършил работа само откак им опознал облагата. Й. Груев КН 3 (превод), 18.

3. Който не е жив, жизнерадостен; нежизнерадостен. Той е слаб, блед, нежив в движенията си, ленив човек.