НЕЖНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀЖНО нареч. С нежност, с внимание, с обич; ласкаво. Елка седеше до болната, милваше нежно бледото ѝ лице и казваше: — Днес изглеждаш по-добре, сестрице. Елин Пелин, Съч. III, 67. Зденек нежно я потупа по плещите, които се тресяха от плач. М. Грубешлиева, ГР, 136. — Какво има пак, Доганова? — нежно и съчувствено я попита Липандов. — Какво се е случило? Д. Калфов, Избр. разк., 28. Татко ѝ нежно настояваше да се съблече, да не настине, като излезе навън. З. Сребров, Избр. разк., 220.