НЕЖНОСЍН, -я, -ьо, мн. -и, прил. Който е светлосин с матов, пастелен оттенък. Нежносиня здрачевина легна над парка. А. Гуляшки, Л, 227. Целувам твоите ръце / там, дето / със прилив нежносин / трепти и тихо бий сърцето ти. Ив. Пейчев, Избр. ст, 85.