НЕЖНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЀЖНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Чувство на обич, любов, привързаност към някого или нещо. Домакинът се загледа в девойката — появяването ѝ го изпълни с радост. Той изпита неизказана нежност към нея, но бързо я подтисна. Д. Спространов, С, 8. Спомените разгониха тревожните му мисли.. Марийка, разцъфнала като ружа от любов, прималяла от нежност, гали ръката му. И. Петров, НЛ, 182-183. Пленен и щастлив, още в оная есен, той ѝ принесе в дар всичко: любов и власт, свободата и волята си, уверен, че така ще задържи завинаги нейната привързаност и нежност. М. Смилова, ДСВ, 126-127. Да можех, / майко, / с колко нежност / целувала те бих сега, / бих галила косите снежни, / очите — / с тихата тъга... В. Андреев, ППес., 82.
2. Обикн. мн. Думи, жестове, постъпки и под. като израз на това чувство. Матьо видя как очите изведнъж се премрежиха от сълзи.. Поиска му се да прегърне майка си и да ѝ каже колко му е мъчно, задето я оставя самичка,.. Но несвикнал на такива нежности, той се стесняваше да направи това. Д. Ангелов, ЖС, 111. Като чужди бяха те [Байовци] и помежду си, макар да бяха привързани един към друг, но без нежности, без топла обич. Д. Талев, СК, 7. Тя не обичаше писмата. Нежностите в тях я дразнеха. И ето, тя пращаше само страничка от дневник, без подпис и обръщение. Вл. Мусаков, СбЗР, 399. Всяко разнежване се посрещаше с присмех. Неприлично бе да се надниква в душата и още по-неприлично — да се говорят нежности. Ем. Станев, ИК I и II, 431. // Обикн. мн. Любовни ласки. Ще туря на работа всичките си съкровища от нежности и очарования, всичката страстност на любовта си, за да го направя мой. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 43. Тогава горският я прегърна като дете в силните си обятия и захвана да ѝ говори с тих и нежен глас .. Иглика се отпусна на гърдите му като младо заклано теленце, стопена от нежностите му. Елин Пелин, Съч. II, 52. Като че работата, заниманията с войската и града му помогнаха малко да се откъсне от нежностите на Мария. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 463.
3. Само ед. Качество на нещо, което предизвиква естетическа наслада; изящество, изтънченост. Вазов не изменява на себе си в способността да пленява с нежността и мекотата на езика. К. Величков, ПССъч. VIII, 139. Обикновено се мисли, че само великите майстори в литературата заслужават превеждане. Обаче има по-малки поети.., които очароват с една непосредствена топлота и нежност, често чужди на строгото изкуство на големите. К. Христов, ПХ, 3. Над нас небето се издигаше тъмно и високо, но в него имаше някаква неуловима нежност. Н. Фурнаджиев, МП, 53.