НЕЗАБАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАБА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се извършва, става или предстои да се извърши, да стане бързо, веднага, без бавене, отлагане и протакане. Борис излезе като замаян.. Та баща му е склонен дори за една незабавна женитба! Г. Караславов, ОХ I, 265. — Аз настоявам за незабавна ревизия на стопанството! Ст. Марков, ДБ, 143. Бойният дух не само у войниците, но и у офицерите беше покрусен и разклатен. Искането им беше общо за незабавен мир. Ал. Стамболийски, ДС, 45. Единственият изход из грозното и несносно положение, в което се намира народът ни от 5 почти века, е революцията, и то революция народна, незабавна, отчаяна. НБ, 1876, бр. 1, 135.