НЕЗАБВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАБВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега поет. Незабравим. Дойде му на ума за Райна, за незабвените часове с нея, за любовта му. Ив. Вазов, Съч. VIII, 116. Открих стъпките ти в посока, и за да стигна по-скоро, / тичах и затъвах до колене, и падах от умора, / а като се изкачих на хълма — извиках удивена, / сякаш пръв път те видях в тази вечер незабвена. Е. Багряна, ВС, 74. Доблествената постъпка на Г. Бели подсеща ни да спомним незабвените имена и на другите наши народни благодетели. Г, 1863, бр. 6, 43. Тези велики и незабвени български труженици работяха в отечеството си и трудовете им са увенчаха с успех. Р. Каролев, УБЧИ, 150.

— От рус. незабвенный.