НЕЗАБВЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар., сега поет. Отвл. същ. от незабвен; незабрава. Що ви пречи да бъдете кой каквото иска?.. Вижте, сиромаси, и за това тряба да се помисли, и за потомството, и за онова сладко чувство — незабвеността. Н. Бончев, Р (превод), 20.