НЕЗАБЕЛЕЖИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАБЕЛЕЖЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не се вижда, забелязва, който не може да се види, забележи; невидим. — Често пъти бързите хора сами привличат вниманието на полицията. А ние трябва да вършим работата си тъй, че да бъдем незабележими от врага. К. Калчев, ЖП, 211. Двамата с младши лейтенанта си размениха бързи незабележими погледи. Б. Несторов, СР, 119. Иван стоеше спокоен на столчето и една незабележима усмивка играеше в крайчеца на устните му. Г. Караславов, Тат., 115. Той само беше прибрал и скрил някаква мъка в себе си и тъкмо защото тая мъка беше мълчалива,.., затуй и беше по-силна, макар и незабележима. Й. Йовков, ПК, 198-199.

2. Който не се отличава, не се откроява, не изпъква със своя вид и качества, достойнства, постъпки и под., поради което не прави впечатление; незабележителен. — Всички от Проходец — вън! .. — Вземете си и книгите — заповяда той, без да обърне каквото и да било внимание на преподавателката, която колкото си беше незабележима, съвсем се сви и изгуби зад катедрата. Г. Караславов, ОХ I, 459. На младини човек бленува и гони някаква цел, после косата му побелява или окапва неочаквано,.. Той потъва в плътната сивота на едно всекидневие, невидим за другите, незабележим и за себе си. Св. Минков, РТК, 40. Малчика... Тъй скромен беше той! / Вид, походка — незабележими, / никак нетипични за герой. Бл. Димитрова, Л, 223.