НЕЗАБЕЛЕЖЍТЕЛЕН

НЕЗАБЕЛЕЖЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не се отличава, не се откроява, не изпъква със своя вид, качества, достойнства, постъпки и под., поради което не прави впечатление; незабележим, незначителен, незначим. Ще отиде да работи в някоя мина, дето никой не го познава и там ще заживее като най-обикновен, най-незабележителен човек. Ем. Станев, ИК III и IV, 431. Сигурно си забравил и баща ми. Той беше най-незабележителният човек в селото ни. Един такъв куцичък, дребен, не се бъркаше нито в селските работи, нито пък се мяркаше край училището. Кр. Григоров, Н, 97. Неговата личност е била незабележителна, боят му е бил малък. Знан., 1875, бр. 19, 301.

2. Остар. Който не се вижда, не се забелязва, който не може да се види, забележи; незабележим, невидим. Върху полите на вехтия му [на Гражев] войнишки шинел с оръфани краища имаше няколко съвсем малки и незабележителни дупчици. Ив. Мартинов,

ДТ, 7. Сичко, щото ни показва историята — било народ, било събития — трябва да бъде без друго живо,.. А за да бъде тъй, то не трябва да са събират твърде много черти, ами само няколко, и такви, които да исказват много, и да са най-оригиналните. За да могат да се извлекат и те, то е потребно ум, който да може да обеме всичките незабележителни за простото око отражения. Ч, 1875, бр. 12, 550-551. Явлението само по себе си е почти незабележително. Д. Витанов, НС (превод), 85.

Списък на думите по буква