НЕЗАВИДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Обикн. за положение, участ, съдба — който не е за завиждане. Говорейки първо за българското учителство, авторът изтъква незавидното му обществено положение. М. Арнаудов, БКД, 71. Едничкото нещо, което го [Дечев] задържаше тук, беше надеждата, че ще успее да подобри незавидното си положение на чиновник. Х. Русев, ПЗ, 69. И виждаш своя жребий незавиден — / без глътка чиста радост и покой — / денят, отминал поруган, обиден, / нощта, дошла без топлина и свой. Е. Багряна, СЧ, 59. Незавидна съдба. Незавидна участ.