НЕЗАВЪРШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАВЪ̀РШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е свършен, завършен, довършен изцяло, напълно, докрай; недовършен. Той ми показа незавършената сграда пред нас. Л. Александрова, ИЕЩ, 171. В главата му се роеха бързи, незавършени мисли. Несвикнал да работи така разпалено, мозъкът му нареждаше люти, пламтящи, накъсани мисли. Д. Немиров, Б, 92. Освен една сбирка стихове,.., всичко друго и свършено, и незавършено съм унищожил. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 357. Ще трябва да се съжалява, че тази великолепна серия от исторически романи остава завинаги незавършена напълно. Б. Шивачев, Съч. I, 131. Незавършена химична реакция. Незавършена симфония.

2. За художествено произведение, за образ, герой от художествено произведение — който не е изграден цялостно, пълноценно и не е достатъчно убедителен. Макар смъртта на този забележителен човек да е описана с голяма художествена сила,.., като художествен образ той си остава незавършен. С, 1951, кн. 5, 166.