НЕЗАВЪРШЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАВЪ̀РШЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на незавършен; недовършеност. Под такива угнетени условия са работили и другите ни емиграционни писатели и затова произведенията им носят на себе печат на известна незавършеност. Ив. Вазов, Съч. VII, 170. Човекът е развитие. А развитието е незавършеност, продължение, нова незавършеност. Вечна незавършеност. Една верига във времето без начало и край. Бл. Димитрова, Лав., 128.