НЕЗАГЛУШИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАГЛУШЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който не може да се заглуши. — Ще има храна, облекло и хляб за всички .. На това отвърнаха с незаглушимо "ураа". П. Михайлов, МП, 133. От миг на миг/ надига се, расте, напира и прелива/ — За мир! —

незаглушимия човешки вик. Е. Багряна, ПЗ, 67.