НЕЗАДОВОЛЍТЕЛЕН

НЕЗАДОВОЛЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не задоволява, не удовлетворява с качеството, съдържанието, същността си; неудовлетворителен. Когато след време си преглеждат сметките, тато с неприятно чувство вижда, че печалбата, която му се припада за неговия голям труд, е твърде малка, твърде незадоволителна. Т. Влайков, Пр I, 102-103. Виж какво неравенство се получава: от една страна — огромна посевна площ, от друга — никаква техника, или в най-добрия случай — съвършено незадоволителна. А. Гуляшки, МТС, 121. Като преподавател по български език той се отнасяше твърде критически към подготовката, с която децата от основното училище идеха в класното. Той намираше, че тази подготовка е крайно незадоволителна. СбЦГМГ, 314. Незадоволителен отговор.

2. Като същ. незадоволителен м. Остар. Оценка 2 (две), поставяна за слаб успех на учащ се; двойка, неудовлетворителен. Получих незадоволителен.

Списък на думите по буква