НЕЗАКО̀ННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от незаконен. Щом не се оспорва правилността на един избор, естествено, той се утвърдява от събранието, макар да бъде най-незаконен, както е Круш‑
ковия. — В какво се състои незаконността му? Ив. Вазов, Съч. Х, 72.