НЕЗАЛИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАЛИЧЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е заличен, изличен; неизличен, неизтрит. Гласувал вместо трима умрели, нарочно незаличени от избирателните списъци — и на третия път му бил съставен акт. П. К. Яворов, Съч. III 1924, 102. Когато лъкатушиш със пълзене, / не дебнеш ли Лиляна? / По нейните следи незаличени / със своя страх не носиш ли измяна? Бл. Димитрова, Л, 285.