НЕЗАМОЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАМО̀ЖЕН¹, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който не е заможен, богат, не притежава достатъчно имот и средства за добър живот. Незаможно семейство.

НЕЗАМО̀ЖЕН², -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Като сказ. опред. Който не е в състояние, няма сили, възможност да направи нещо; безсилен. Той усещаше себе си незаможен да пристъпи и извърши тази голяма работа. П.Р. Славейков, ЦП III (превод), 61. Иван Палеолог,.., са усещаше незаможен, за да удържи тоз важен град [Солун], та го предаде на венецианците. С. Бобчев, СОИ (превод), 56.