НЕЗАПЕТНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАПЕТНЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Неопетнен. — Всеки ден ще изпитвам ужасни мъки, ще усещам по-силно позо‑

ра си в средата на нашата незапетнена, чиста фамилия. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 114. — Моето честно, незапетнено име — сега гавра в София. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 165. Ако решехме да се взрем в задкулисните страни на всекиго,.., ние би трябвало да бягаме навръх Витоша, .., защото не можем намери човек съвсем незапетнен. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 26.