НЕЗАПИРНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАПЍРНО. Диал., сега поет. Нареч. от незапирен; неспирно, безспирно. Духай, ветре, незапирно, / ситен сняг пилей! Ст. Чилингиров, СБД, 10. И само там народната вълна / с злокобен шум бучеше незапирно. П.П. Славейков, Мис., 1892, кн. 3-4, 192.