НЕЗАПИСАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАПЍСАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За знаци, текст и под. — който не е записан, написан, отбелязан в писмена форма. Трудно е да се запомнят и да се възпроизведат дори и частично безбройните многоценни творения, необнародвани, незаписани, които заглъхваха едва родени. Сб??СЕП, 197.

2. За лице, човек или за име на лице, човек — който не се е записал, вписал някъде. Незаписан в полицията. Незаписан в домовата книга.

3. Прен. Който не оставя следи, който остава неизвестен за историята, за литературата, науката и изкуството. Имената на тия [самородни] творци са останали незаписани. Те са си умирали незнайни, незачетени. Н. Хайтов, ШГ, 27. Има по света хора, без които колелото на живота не би вървяло правилно.. Тук въпросът не е за предопределените хора, които градят световната история, а за прости, неизвестни, незаписани никъде имена. Елин Пелин, Съч. IV, 260.