НЕЗАПО̀МНЕН

НЕЗАПО̀МНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е запомнен, не е останал в паметта. Незапомнен урок.

2. Обикн. за природно явление, обществено събитие и под. — който се откроява, изпъква със своите качества, свойства, характер в сравнение с всичко, което се знае, помни. Отредът беше изпаднал в беда: провали по селата, разстроени връзки, липса на каквото и да е продоволствие, а отгоре на туй и незапомнен студ. Ст. Марков, ДБ, 307. Миналата година един ураган с незапомнена градушка заравни всичко със земята и сега високите тежкокласи жита радваха сърцата на хората. С. Северняк, ОНК, 120. "Това станало преди много, много години. В страната настъпил незапомнен глад." К, 1967, кн. 7, 14. Тазгодишната есен е незапомнена. Навреме валяха дъждове, засяхме на добра влага, поникна, раззелени се полето — да ти е драго да гледаш. П. Росен, ВПШ, 47.

3. Прен. С предл.от и съществителни, означаващи време. Който е много от отдавна; древен, отколешен, стар. Тази река, която от незапомнени времена освежаваше зеления пролом между хълмовете, бе изпълнена с предания за златоносни пясъци. Г. Мишев, ЕП, 146. Пътищата и пътеките, по които тъпчех всеки ден, ми се струваха стари и отъпкани от дълги, незапомнени години. Д. Калфов, ПЮН, 68-69. Както чехът Ханка в 1817 "намери" собствените си

стихове над сводовете на краледворската църковна кула, тъй и Веркович "откри" в родопските села,.., песни от незапомнена древност. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 12.

4. Като същ. незапомнено ср. Обикн. с предл.от. Отдавна, от много време насам. Къщата си [дядо Панко] с пръст не побутва. От незапомнено си е все същата: двуетажна, покрита с бели тенекии. Ил. Волен, ДД, 59.

Списък на думите по буква