НЕЗАРА̀СНАЛ

НЕЗАРА̀СНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за рана — който не е заздравял, зараснал напълно, изцяло; незаздравял. — Туй е моята невяста, братя! — провикна се Вълко. — Сега ще ви я оставя, да си отдъхне, че има още незараснала рана, а като прогоним турците, ще дойда да си я взема. Ив. Гайдаров, ДЧ, 20. Краката му [на Фют] бяха станали мазолести,.., а на мястото, гдето бе откъсната опашката му, стоеше жива и незараснала рана, наплюта от мухите и червясала. Елин Пелин, ЯБ, 154-155. Откъм вратата излязоха напред: горският Иван Пеев,.. После — Янко,.., с още незараснала рана на носа. Й. Йовков, ПГ, 119. Все така непритворени/ бдят очите за сън!/ И боли незараснала рана. Мл. Исаев, ТП, 15. ● Обр. Девет години проживели самотни в тази къшла Мария и озлочестеният ѝ баща. В село Караиван не се вестявал, за да не човъркат спомените незарасналата рана. Н. Хайтов, ШГ, 117. Всичко това не успокои душата на Теодосия и раната остана незараснала в нея до самото скончание на дните му. П. Константинов, ПИГ, 56.

Списък на думите по буква