НЕЗАСЛУЖЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАСЛУ̀ЖЕНО. Нареч. от незаслужен. Равнодушието на Райна той искаше да изтъкне по-ясно, като се показваше незаслужено жесток към самия себе си. Й. Йовков, Ж 1920, 136. — Вие ли четете тия... книги? Лицето ѝ се опъна и някак изведнъж изтъня, а нослето ѝ потръпна, като нослето на стайно кученце, което незаслужено обиждат. А. Гуляшки, МТС, 92. Поздрави татко, когото незаслужено осмиваш в писмото си. Кр. Велков, СБ, 147. Майка ми, обидена незаслужено, че се месела в живота ни, нарече свекървата "вещица". Тонич, ББК, 141.