НЕЗАСЪХНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАСЪ̀ХНАЛ -а, -о, мн. -и, прил. Който постепенно губи влагата си, но все още не е сух, изсъхнал. Личеше си, че постройката беше нова. Миришеше на незасъхнал цимент, на вар. А. Гуляшки, МТС, 31. Хубав пролетен ден — само вятърът гдето е тъй силен. Но ето — той изведнъж спира и лъчите спокойно заиграват по малки незасъхнали локвички. Д. Немиров, Б, 4. // За течност, капки от течност, кръв, сълзи и под. — който постепенно се изпарява, като оставя следа. Кръвта беше още прясна, незасъхнала. Й. Йовков, ВАХ, 125. Борчо погледна двата реда, блеснали на светлината с незасъхналото мастило, подвоуми се какъв знак да напише в края. Н. Нинов, ЕШО, 53. Те застанаха край него, държаха черната пола на Ирина и го зовяха: — Тате! — протягайки малките си ръчички, влажни от незасъхналите сълзи. Зл. Чолакова, БК, 113. Генералът,.., се втурна при нас с горещи ръкувания и със сълзи, незасъхнали още на сбръчканите бузи. Ив. Вазов, Съч. ХI, 68-69.