НЕЗАТВОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАТВО̀РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За врата, прозорец и под. — който не е затворен; отворен. В такива нощи бурята тръшка незатворените вратници, кърши замразените клони на фиданките и събаря едрите ледени шушулки от стрехите на плочниците. С. Северняк, ОНК, 56. — Мария, моля те! .. — и я избута към незатворената врата и затвори вратата пред слисаното ѝ лице. Л. Дилов, Т, 194. Едно стъкло на прозореца, остало незатворено,.., даваше възможност да се чуе разговорът им и то само в продължение на две минути. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 196.

2. За помещение, сграда и под. — който не е заключен, в който може да се влезе; отворен. Незатворена къща. // За обществено заведение, магазин и под. — който работи с посетители, клиенти; отворен. Беше вече късно. Хората се прибираха по домовете си. Само тук-там имаше още незатворени пивници и ресторанти. К. Кръстев, К, 87.

3. За рана — който не е зараснал и още кърви или сълзи; незараснал. Незатворена рана.

4. Остар. За човек — който не е арестуван. Когато ни един почти мъжки роднина не беше останал незатворен, само той се осмелявал да иде при майка ми. К. Величков, ПССъч. I, 41.