НЕЗАХОДИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАХОДЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега поет. Непреходен, вечен. "Ето, рекох си, там е незаходимата светлина, която хората уж взеха от патриаршеския дикир. Тя е истинската, тя е вечната." Ем. Станев, А, 16.