НЕЗАЧЕКНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАЧЀКНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който не е зачекнат, засегнат; незасегнат. Дебел, незачекнат от никаква човешка стъпка сняг, покрива с бяла плащеница преоблечената гола поляна на Витоша. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 3. Поставени във всяко отношение на еднакви условия с гръцките ученици,.., нашите българчета не можаха да останат съвсем незачекнати от тайното движение, което бе обзело по-интимните ученици на Каири. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 312. По него може сами визираните личности да отговарят, ако намерят за нужно, но ние сме длъжни да не го оставим незачекнат. Пряп., 1903, бр. 89, 4. Сърцето ѝ гордо и незачекнато от истинска страст, искаше да бие за младеж, достоен за любовта ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 39.