НЕЗАЧИТАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗАЧЍТАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Липса, отсъствие на уважение, почитане на някого или нещо, обикн. като израз на лошо отношение. Тя,.., не харесваше Еньо.., тоя поглед изпод вежди, тая разпасаност и незачитане на другите не ѝ се нравеха. Елин Пелин, Съч. III, 118. Все тая гавра с простите хорица и все това незачитане на човешкото достойнство. Т. Влайков, Съч. III, 27. С всички тия насилия идящи отгоре,.., се налива вода във воденицата на анархизма. Ето къде е опасността от незачитане народа и играта с неговите копнежи за правда и ред. Н. Попфилипов, БД, 103.

2. Само ед. Липса, отсъствие на съобразяване с нещо установено, пренебрегване на нещо прието; неспазване. Закон засега в Русия е незачитането на законите от страна на властта. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 78.

3. Думи, жестове, постъпки и под. като проява на липса на зачитане, уважение към някого или нещо. Венка ме погледна само — престори се, че не ме е чула.. Аз останах затворен и унизен от това нейно незачитане. Д. Калфов, ПЮН, 59. Тоя въпрос вече беше едно незачитане към него. Д. Спространов, ОП, 297. Вече дописваше започнатото преди час писмо, но нито веднъж не се обърна да го погледне, да сподели нещо с него. Петър се възмути от това явно незачитане. М. Смилова, ДСВ, 127.