НЕЗЛОБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗЛО̀БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който не изпитва, не проявява злоба; незлоблив, незлостен, незлобив, беззлобен. По нрава намираха славяните незлобни, нелукави, а напротив — простодушни. З. Княжески, ВИ, 6. Чедо в обятия стискаше, чедо невинно, незлобно. Ив. Вазов, ИГП (превод), 3. Дете незлобно, ти простря ръце си/ към родна и любяща теб душа/ и в изповед сърдечна се унесе. К. Христов, Т, 44.

2. Който не съдържа, не изразява злоба; незлоблив, незлостен, незлобив, беззлобен. Скоро другите две работнички почнаха да закачат Митка за Кузман. Закачките бяха незлобни, дори малко доброжелателни. П. Спасов, ХлХ, 263. Огнянов изкусно пренесе разговора на по-незлобна почва. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 133. Незлобни думи.