НЕЗЛОБЛЍВ

НЕЗЛОБЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не изпитва, не проявява злоба; беззлобен, незлобен, незлобив, незлостен. Рязък, строг, но незлоблив и справедлив, Гърмелов бе оставил добри спомени от първото си кметуване в края на войната. Г. Караславов, ОХ IV, 249. Добър човек, блага душа беше дядо Стоян, бог да го прости — помина се пролетес,.. Такъв незлоблив, такъв прав и благодушен, та ти е мило да го слушаш. Хр. Максимов, СбЗР, 9. Всичко имаше в нея [във веселбата]: .., и лудориите на деца, и добродушната сърдечност на прости и незлобливи хора. Й. Йовков, Ж 1945, 7.

2. Който не е злобен, не съдържа, не изразява злоба; беззлобен, незлобен, незлобив, незлостен. Сега като че очите ти отведнъж прогледнаха като у младенец. И лицето ти е друго, и в твоята душа няма предишната незлоблива радост, а има печал. Ст. Загорчинов, ДП, 388. Той беше един от най-работните, най-умните селяни и всички го обичаха за неговите благи думи, за неговия тих и незлоблив нрав. Хр. Максимов, СбЗР, 21. Вий на спокойния север сте чедата,/ с ясни чела, с незлобливи сърца. К. Христов, ПП I, 85.

Списък на думите по буква