НЕЗЛОБЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗЛОБЛЍВО нареч. Без злоба; незлобиво, незлобно, незлостно, беззлобно. Посипаха се закачки, весел и безгрижен смях изпълни бръснарницата. Пингов не се сърдеше на другарите си, той знаеше, че те незлобливо се шегуват с него. Д. Спространов, ПНМ, 34. Матейко имаше дълги женски мигли, но пръстите на ръцете му бяха груби и къси, като на каменарин. Доктор Нанков подхвърляше незлобливо, че Матейко е произведение на много груб мъж и на прекалено изфинена жена. А. Гуляшки, ДМС, 36.