НЕЗНАЙНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЗНА̀ЙНИК, мн. -ци, м. Поет. Човек, който е неизвестен, не се знае нищо за него; непознат. Това бе хубав човек, който разбираше от песен. Незнайник, от когото получих пълна шепа най-чиста радост. О. Василев, ЖБ, 448. За тях той остава незнайник, в чийто образ се слива съдбата на самия поет. Ив. Карановски, БР, 1931, кн. 4-5, 171. Мина година,/ мина и друга, и третя, без чет/ минаха... То е незнайника клет,/ в бащин край, който живя на чужбина. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 102.