НЕИЗБЕЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕИЗБЀЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който не може да се избегне, да се отклони и който непременно, сигурно ще стане, ще се случи; неминуем. Всичко гово‑
реше за неизбежното приближаване на войната. В. Геновска, СГ, 345. В същото време работите в легията отиват към своя неизбежен край. Ив. Унджиев, ВЛ, 98. Това планинско селце,.., е изпитало неизбежните последствия на войната и в него сега няма ни помен от черква, камбана и поп. Д. Калфов, ПЮН, 151. Стълкновенията между двете власти ще бъдат неизбежни и ослабванието на една от тях ще дойде само от себе си. С. Радев, ССБ II, 88. // Обикн. за нещо лошо, неприятно, за нещастие, злополука и под. — който не може да се предотврати, избегне. Щом смъртта е неизбежна, иска ти се само едно: да умреш достойно. В. Андреев, ПР, 19. Катастрофата изглеждаше неизбежна. Д. Кисьов, Щ, 175. Нещо страшно и неизбежно имаше да се случи. Й. Йовков, Ж 1945, 149. За него имаше само един изход — да върви по пътя, по който беше тръгнал. А този път беше пълен със засади и водеше към неизбежна гибел. М. Марчевски, П, 147.
2. Който задължително, закономерно и в един и същ вид е налице някъде или при определен случай; неизменен, неотменен, задължителен. Той беше контешки облечен момък, със скъпа риза и неизбежната свилена кърпичка в левия джоб на палтото. Г. Райчев, Избр. съч. II, 125. Бар "Бордо" е едно от ония съмнителни заведения, които, .., са неизбежна украса на всеки пристанищен град. Св. Минков, ДА, 25. Старите войводи .. запазват гиздавата си хайдушка премяна с неизбежните ножове и пищови, затъкнати на тежкия силях. Ив. Унджиев, ВЛ, 54. Сценарият бе прочетен. След неизбежната пауза в такива случаи — нашите другари от кинематографския институт като скочиха — направиха сценария на пух и прах. ЛФ, 1958, бр. 6, 2. // Който много често или винаги, постоянно се появява присъствува някъде или при определен случай; неизменен, неотменен. Няколко пъти той я беше виждал из градчето — било сама, било в малка компания от жени и мъже, между които и неизбежният моден млад човек. Ем. Манов, БГ, 56. Там беше неизбежната кака Гинка — близка роднина хаджи Смионова. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 24.
3. Като същ. неизбежното ср. Това, което не може да се избегне, отклони, предотврати (обикн. нещастие, смърт, катастрофа и др.); фаталното. Само очите на Султана горяха в трескав огън, само тя не искаше да се примири пред неизбежното, което идеше, което бе дошло в къщата ѝ. Д. Талев, ПК, 343. — Вие ми криете, сине, но я знам, че туй, дето ме яде отвътре, ще ме дояде. Виж! И чорапите си съм изплела.. Баба си бе дала сметка за неизбежното и му ставаше съучастник с един чифт чорапи. Ст. Сивриев, ЗСБ, 52. Раиф повтаряше жестоките думи на ходжата, изпълнен с мъка, но примирен с неизбежното: — Не помагали вече молитви. Вл. Полянов, БВП, 7. Дълбоките сенки около очите ѝ, сухите ѝ пръсти, бръчките по лицето карат да изтръпва човек пред мисълта за неизбежното. ВН, 1958, бр. 2127, 4.