НЕИЗБИСТРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗБЍСТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За течност, вода и под. — който не е бис‑

тър, чист, в който има примеси, мътилка, утайка и под.; мътен. Реката втора седмица е неизбистрена, кална и мръсна.

2. За цвят — който не е чист, а има оттенъци, нюанси на други цветове; мътен. Картините му са в неизбистрено зелено.

3. За глас, звук, говор и под. — който не е ясен, не се чува отчетливо ясно. Мелодията беше проточена, тъжна. Риза пееше с неизбистрен, но приятно звучен глас. Б. Несторов, СР, 148. // За очи, поглед — който не гледа ясно, ведро, обикн. поради уплаха, страх, ужас, гняв и под.; размътен, мътен. Позна я, макар да беше прибулена,.. Почувствува: имало е някой, който повече от него е треперил за живота му. Разбра го по очите ѝ, все още неизбистрени от страха. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 306.

4. За идея, мисъл, план и др. — който не е изцяло, напълно обмислен, оформен, изяснен, който не е получил пълен и завършен вид. Отец Ефрем дълго мълча, без да отмести поглед от скута си.. Радомир също не продума. Гледаше го и се луташе в неизбистрените си мисли. М. Смилова, ДСВ, 87. Някои от тях [разказите] .. твърде явно и драстично показват черти на памфлети и те действително са неизбистрени политически фейлетони. Б. Ангелов, ЛС, 241.