НЕИЗВИНИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗВИНЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който не може да служи за извинение. Отсъствува по неизвинителни причини.

2. Който не може да бъде извинен, оправдан; неизвиним. Положението на рудничарите беше много тежко.. След три неизвинителни отсъствия изпращаха работниците в концентрационен лагер. РД, 1950, бр. 250, 2.