НЕИЗГЛАДЍМ

НЕИЗГЛАДЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Обикн. за спомен, впечатление, чувство и под. — който остава трайно в съзнанието, който не може да изчезне, да избледнее, да се забрави; незабравим, незагладим, незаличим, неизличим. Хубаво си, отечество мое!... Само твоят образ, мил и величествен, стои неизгладим в душата ми, която те люби, милува и слави. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 136. Не само бележникът му се изпълваше с данни и възторжени бележки, но и в паметта му се трупаха неизгладими впечатления. В. Геновска, ПЮФ, 28. Руският университет, руският живот, руското общество от шейсеттях и седемдесеттях години бяха наложили на Каравелова неизгладим типически отпечатък. Пряп., 1903, бр. 89, 2. Минават дните, стържат,/ като с пила изострят мойта болка./ И споменът неизгладим/ е зъл кошмар за мойте нощи. М. Петканова, ЦТ, 52.

Списък на думите по буква