НЕИЗДЪРЖАНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗДЪ̀РЖА̀НОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Отвл. същ. от неиздържан. Тая неиздържаност на "Борба", .., е в зависимост от общата неиздържаност на Ботьовата мисъл, тъй като изворът ѝ е чувството, .., а не логиката. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 22.

2. Нещо, което се преценява като недовършено, неточно, неправилно от позициите на определени изисквания, условия, критерии. Такива неиздържаности на мисълта са нещо обикновено у поети, у които въображението предваря ума. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 22.