НЕИЗЖИВЯ̀Н

НЕИЗЖИВЯ̀Н, -а, -о, мн. неизживѐни, прил. 1. Поет. За живот, част, период от живот — който не е изживян напълно, докрай; недоизживян. От разкошната бронзова рамка гледаше Денчо,.., с онези кафени и тъжни зеници, в които се таеше мъката на един неизживян, рано покосен живот. Ст. Марков, ДБ, 448. Един след други те пристигат бледни,/ неизживените ми дни. П.К. Яворов, Съч. I, 92.

2. Който не е изживян пълноценно, радостно, щастливо. Какво имаше да се помни от предишния живот? Мъката от нерадостното детинство и обидите от неизживяното юношество. Д. Добревски, БКН, 13. Голяма е трагедията на хората с неизживяно детство. С огромни печални очи гледат те дечицата, които припкат по поляните, пълни с маргарити. В. Цонев, Ст, 1965, бр. 1007, 3. Неизживяна младост.

3. Поет. За чувство, мисъл, преживяване и под. — който не е изпитан, преживян от някого; непреживян, неизпитан2, неизпитван2. Пред мен стоеше висока плещеста фигура. Две тъмни очи ме гледаха и в тяхната дълбочина аз зърнах сякаш блянове неизживени, мечти нецъфнали и надежди трепетни. Вл. Мусаков, ЗР, 399. Може би това беше наистина голямата, закъсняла, неизживяна любов?! ЖД, 1967, кн. 6, 15. Преследва ме скръбта неизживяна/ на образи и мисли премълчани. Ив. Пейчев, Избр. ст, 21.

4. Книж. За нещо, което се преценява като отрицателно — който не е преодолян, изкоренен. — В твоето съзнание има много неизживян нихилизъм — т.е. неуважение към дисциплината. А. Гуляшки, ЗР, 194. След смъртта на Кубрат прабългарският племенен съюз се разпаднал. Причините за неговото разпадане били неизживените остатъци от първобитно-общинния строй и нападенията на хазарите. Ист. VII кл, 12. Неизживени порядки от миналото. Неизживени предразсъдъци.

Списък на думите по буква