НЕИЗКАЗАН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕИЗКА̀ЗАН, -а, -о, мн. -и и (рядко) ‑зна, -зно, мн. -зни, прил. Поет. 1. Който не е изказан, изречен, казан; неизречен, стаен, премълчан. Лицето на момчето се е удължило. Няма я вече радостната възбуда в очите, по тънките слаби устни трепти неизказан въпрос. А. Гуляшки, МТС, 195. Те си даваха сметка за опасностите и мъките, които ги чакаха, но по лицата им се четеше някаква неизказана решителност. Д. Спространов, ОП, 180. Как тежи неплатеният дълг,/ как горчат думите неизказани. Ив. Пейчев, Избр. ст, 15.
2. Обикн. за нещо, което се преценява като добро, положително, хубаво — който се проявява в много висока степен, поради което не може да се изкаже, опише; прекрасен, приказен, вълшебен. Умореният пътник, стигнал на такова място, забравя мъката на пътуването, чувствува интензивно радостта на живота, за който Творецът е създал тия грамади от неизказани красоти. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 29. В тия песни се таи неизказана омая. Сладките стихове обземат сърцето ти, като нежна любовница — думите прегръщат, мисълта целува. П.П. Славейков, Събр. съч. VII, 45. Природата ликува, буйна, млада../ разкрива страстно в нега и наслада/ вълшебна неизказна красота. К. Величков, ПССъч. II, 11. // За чувство, мисъл, усещане и под. — който е много силен и не може да се опише, изкаже с думи; неизразим, неописуем, неимоверен, невероятен, изключителен. Обичаше Мария. Все така дълбоко и предано, както в първите дни след тяхната женитба. Дни на неизказано щастие да притежава жена като Мария: пламенна, умна, хубава. В. Геновска, СГ, 230. Слънцето и топлият вятър навяваха в душата му неизказано блаженство. Й. Йовков, ПК, 91. Жена му не беше ни по-добра, ни по-лоша от другите жени, но в неговото съзнание тя носеше неизказана вина, сякаш беше му отнела самата душа. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 340-341. Тяхната радост беше неизказана, дето гледаха баща си в такива шарени "капитански" дрехи. Ив. Вазов, Съч. ХI, 96. За пръв път от толкова дни чувствувам глад — велик, неизказан глад! Л. Стоянов, Х, 59.
3. Като същ. неизказаното ср. Нещо (мисъл, чувство, настроение), което остава премълчано, скрито; неизреченото.