НЕИЗКА̀ЗАНО

НЕИЗКА̀ЗАНО нареч. Поет. В съчет. с прил. или нареч. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или състояние, изразено с прилагателното или наречието, към което се отнася; извънредно, извънредно много, изключително, неизразимо, неописуемо, неимоверно, невероятно. Погледите им [на Елка и фелдшера] се срещат.. При тоя случай фелдшерът се почувствува неизказано щастлив. Ив. Карановски, Разк. I, 62. На Гражев му се струваше неизказано мило, че той наистина беше останал жив и невредим. Ив. Мартинов, ДТ, 93. Гърбуна беше неизказано лаком за богатство. Той трепереше над парата и беше готов за пет стотинки да се разправя по цели часове с някой клиент. Д. Немиров, Д №9, 30. Обикновено рабски угодлив към по-силните, той беше неизказано строг към подчинените си и към по-малките от тях. Ст. Чилингиров, РК, 124. Ти мислеше, че съм безкрайно беден,/ но аз съм неизказано богат./ Оставям ти и моя весел свят,/ и моя стих — ни пръв, нито последен. Д. Пантелеев, ТЗ, 31.

Списък на думите по буква