НЕИЗКА̀ЗАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Поет. Отвл. същ. от неизказан. После спираше поглед на жената, що стоеше до него,.. Тоя чист образ, .., тия очи на сърна, в които заедно с влагата плуваше и тъга, и неизказаност някаква, му напомняха нещо. К. Константинов, ПИГ, 50.