НЕИЗЛЕКУ̀ВАН

НЕИЗЛЕКУ̀ВАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За болен човек, засегнат орган — който не е излекуван, не е напълно оздравял. — Някои смятат, че ги изпращаме по частите им още неизлекувани.. — За такива случаи има сигнали и от други болници. В. Нешков, Н, 109. ● Обр. Тези сънища са се раждали в някое неизлекувано докрай кътче на сърцето ѝ. Но тя не им е обръщала внимание, защото не е разбирала, че раната не е зараснала докрай. Г. Караславов, ОХ IV, 20.

2. За болест, недъг, порок и под. — който не е излекуван, не е напълно премахнат, отстранен. Трябва дебело да подчертаем, че тази проява на рака се наблюдава в крайните стадии от развитието му и тя е неизбежна последица на късно открития и неизлекуван рак. Р. Райчев, НКД, 133-134.

Списък на думите по буква