НЕИЗМЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕИЗМЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който остава все един и същ, не се променя, изменя; неизменим, неизменяем, непроменяем, непроменим. В света, както се знае, нищо не е трайно и неизменно: всичко се менява. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 211. Светът беше нещо непоправимо, както и човекът, подчинено на сурови и неизменни закони, и всяко отклонение от тях водеше до идиотизъм. Ем. Станев, ИК I и II, 375. Постоянни, неизменни бяха само народните страдания. Д. Талев, ГЧ, 160. Той [Нютон] открил основните закони на механиката, но неправилно е смятал природата за неизменна. Ист. VIII кл, 134. Учените се усъмнили и в неизменната наглед скорост, с която земята се върти около оста си. К, 1963, кн. 3, 30. Има ли на света нещо по-неизменно и по-постоянно от денонощието?
2. Който е налице винаги и в един и същ вид някъде или при определен случай; неизбежен, неотменен. Гостът се освободи от неизменното си овехтяло шалче, сгъна го и го сложи в джоба на палтото. Б. Обретенов, С, 24. Грашевият стоеше на мястото си, поостарял, със своите неизменни мустаци и с неизменния си оптимизъм. Д. Фучеджиев, Р, 82. Всяка вечер заспиваше с неизменното решение още на сутринта да отиде в къщата под гората и да ѝ каже всичко и всяка заран това му се виждаше по-трудно, отколкото да се изкачи по отвесна стена. Л. Станев, ПХ, 76. От неизменния транзистор на рамото на единия се излъчвала някаква джазова какафония. Тарас, ТМ, 61. // Който много често или винаги, постоянно присъствува някъде или при определен случай; неизбежен, неотменен. Всички обърнаха очи към дъното на площада. Придружен от неизменните гвардейци, файтонът на Раковски приближаваше. Ст. Дичев, ЗС I, 196. Неизменни посетители [на клуба] бяха някои основни учители, двама-трима млади адвокати. К. Константинов, ППГ, 47.
НЕИЗМЕНЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се е изменил, променил; непроменен. Ония пътници, които след няколко години случаят отново ги доведеше в Галаджа, намираха стареца в нищо неизменен — в същата поза и на същия диван. Й. Йовков, Разк. III, 151. "Всички отиват, мислеше Игнатий, всеки има свое място; за тях животът е вън, за мене тука, всред тия стени, в килията на метоха... все същ, неизменен..." Ст. Дичев, ЗС I, 87. Малцина само запитваха защо новата икона не беше изписана по стария и неизменен образец. Й. Йовков, Ж 1945, 147.