НЕИЗМЕНИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗМЕНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който остава един и същ, не се променя, изменя; неизмѐнен, неизменяем, непроменяем, непроменим. Всичките изображения носят безжизнен, монотонен и неизменим печат, присъщ на византийската живопис. Ив. Вазов, Съч. ХV, 27. "Гласът на животните — говори Цимерман, — при едни и същи условия, остая неизменим, когато звуковете на човеческата реч представляват разнообразни изменения." СбС, 9. Ние следователно, се решаваме с всичката сериозност на едно неизменимо убеждение да настояваме пред Портата за неизбежното освобождение на Македония. Пряп., 1903, бр. 84, 2. Неизменим закон.