НЕИЗМЕНЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕИЗМЕНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Неизменяем, неизменим, непроменим, непроменлив, непроменяем. Наречието легко йе останало от средний род на прилагателното легкий и йе зяло неизменлива форма. Др. Манчев, БЕ I, 77-78. Той [Омир] е човек със сичките дарове: с чудна памет, с приятна и сякогаш висока, безкрайна присторка, с вселенско и неизменливо, вишнео разсъждане. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 13.